Социални медии, филтри и разговор за селфитата

Има „разговори“, които представляват един вид ритуал на порастването, например когато седнете да си поговорите за начини за справяне с побойника на класа или по теми като секс, даване на съгласие и пубертет. В наши дни, с развитието на социалните медии, филтрите и селфитата, никога не е имало по-подходящ момент да проведете „разговор за селфитата“ и да помогнете на детето си да се ориентира в онлайн света. И така, да започваме.

Как социалните медии влияят на благосъстоянието?

Тъй като над една трета от тийнейджърите прекарват 3 часа на ден (или повече), превъртайки фийдовете си, спокойно може да се каже, че ерата на социалните медии няма да приключи скоро. Те може да ни помагат да поддържаме връзка с приятелите и семейството, да запазваме спомени, да научаваме повече за хората от различен произход и дори да станем експерти в най-новата танцувална мания.

Но защо се получава така, че колкото повече време младите хора прекарват в социалните медии, толкова по-вероятно е да се сблъскат с ниско самочувствие, лошо настроение и ниска увереност във външния вид? Учените смятат, че това, което определя дали социалните медии ще повлияят положително или отрицателно на живота на младите хора, е как (а не колко) ги използват.

Активната комуникация с други хора може да ни помогне да се чувстваме близки с тях и да подобри настроението ни. Но прекарването на много време в безцелно скролване с мишката може да ни накара да се чувстваме и самотни, откъснати от останалите. Един от многото негативните ефекти на социалните медии е, че могат да ни предизвикат да се фокусираме върху външния си вид и да се чувстваме сякаш не сме достатъчно добри, ако не изглеждаме по определен начин. Що се отнася до връзката между социалните медии и ниското самочувствие, търсенето на одобрение чрез харесвания и коментари и сравняването с други хора също може да има отрицателен ефект. Една от основните причини за това е, че много от снимките, които виждаме онлайн, са цифрово обработени и не отразяват реалния живот.

Разликата между реалност и цифрово изкривена реалност

Тенденцията е да виждаме само върховите моменти от живота на хората в социалните медии. Повечето от нас споделят само „най-добрите“ версии на себе си. Ако изображенията, които детето ви вижда онлайн, са внимателно подбрани, редактирани и филтрирани, това може да повлияе отрицателно върху увереността във външния му вид.

Имайки предвид, че 4 от 5 момичета казват, че сравняват начина, по който изглеждат, с други хора в социалните медии, публикуването на „перфектното селфи“ може да се превърне по-скоро в задължение, отколкото да бъде просто забавление. Неотдавнашното ни проучване показва, че момичетата си правят средно до 14 селфита в опит да получат перфектната според тях снимка, която да изберат за публикуване. Филтрите в социалните медии също ни позволяват да променяме външния си вид, за да имитираме нереалистични стандарти за красота, като премахваме петна, изсветляваме кожата, удължаваме миглите и още много други.

Правенето на селфита и използването на филтри могат да бъдат начини за проява на творчество и себеизразяване. Но когато децата са свикнали да се съобразяват със стандартите за красота на обществото или когато не се чувстват уверени, публикувайки нередактирани снимки, това е знак за евентуален проблем. Всъщност една четвърт от момичетата смятат, че не изглеждат достатъчно добре, без да редактират снимките си, така че никога не е имало по-подходящ момент за провеждане на разговор относно селфитата.

Как да проведем разговор за селфитата

Можете да помогнете на детето си да мисли критично и задълбочено за това как използва социалните медии и да подобрите самочувствието, увереността и усещането му за щастие, като го научите:

Да разпознава цифровото изкривяване на реалността. Говорете за техниките и инструментите, които хората използват, за да обработват снимките си, и изгответе заедно списък. Нашият кратък филм Изкривеното селфи помага да се разкрият начините за позиране, ъгъла на камерата, специалното осветление, грима и филтрите, които са част от „перфектната снимка за Instagram“.
Да избягва капана на сравняването. Когато детето ви разглежда съдържание, напомняйте му, че вижда специално подбрани най-добри моменти от живота на другия човек. Помогнете му да развие здравословна връзка със социалните медии, като обсъдите дали е нужно да се сравнява с изображенията в социалните медии (подсказка: това сравнение не може да бъде спечелено). Ако е тийнейджър, препоръчайте му да гледа „Girls Room“, драматичен сериал в шест епизода, който разглежда социалните медии, начина на възприемане на тялото и сравняването.
Да връща „социалното“ в социалните медии. Говорете за начини за по-целенасочено използване на социалните медии за активно свързване и взаимодействие с други хора. Напомнете му да прекрати следенето на профили, които не го карат да се чувства добре, или да използва функцията за скриване в приложения като Instagram.
Да създава разнообразно реално съдържание. Обсъдете начини за създаване на по-ведро, разнообразно и позитивно онлайн пространство за самия него/самата нея и за другите. Говорете за това как може да отделя повече време за публикуване на неща, които отразява интересите му/ѝ, дейностите с приятели и личните качества (без цифрово изкривяване, разбира се).
Да се научи да разпознава рекламата. Тъй като инфлуенсърите в социалните медии стават по-популярни от всякога, може да е трудно да се различи кое представлява реклама и кое – не.
Да се справя с кибертормоза. Измислете план как да се справя с проявите на онлайн тормоз.
Да се изключва. Що се отнася до младите хора и социалните медии, може да се наложи да ги насърчите временно да прекратят използването им, ако се чувстват пренатоварени с информация или не им е приятно. Да си зададат ограничения за времето, прекарано в разглеждане на екрана, и да се разходят, да се обадят на приятел, може също да ги насърчите да проявят творчество извън екрана.
Да следи позитивни новини. Напомнете на детето, че може да прекрати следенето на акаунтите, които го карат да се чувства зле, да използва функцията „скриване“, за да премахва публикации от новините, и да превърне социалните медии в свое собствено пространство, на което да се наслаждава

References

Scott, H., Biello, S.M., & Woods, H.C. (2019). Social media use and adolescent sleep patterns
Clement, J. (2020). Number of global social network users 2017-2025. Statistica.
Kelly, Y., Zilanawala, A., Booker, C., & Sacker, A. (2018). Social media use and adolescent mental health
Tiggemann, M. & Slater, A. (2017). Facebook and body image concern in adolescent girls: International Journal of Eating Disorders.
Holland, G. & Tiggemann, M. (2016). A systematic review of the impact of the use of social networking sites on body image and disordered eating outcomes
Gerson, J., Pagnol, A.C., & Corr, P.J. (2017). Passive and Active Facebook Use Measure (PAUM): Validation and relationship to the Reinforcement Sensitivity Theory.
Thorisdottir, I.E., Sigurvinsdottir, R., Asgeirsdottir, B.B., Allegrante, J.P., & Sigdusdottir, I.D. (2019). Active and Passive Social Media Use and Symptoms of Anxiety and Depressed Mood Among Icelandic Adolescents.
Cohen, R., Newton-John, T., & Slater, A. (2019). ‘Selfie’-objectification: The role of selfies in self-objectification and disordered eating in young women.
Fardouly, J., Diedrichs, P.C., Vartanian, L., &. Halliwell, E. (2015). Social Comparisons on Social Media: The Impact of Facebook on Young Women’s Body Image Concerns and Mood.